| Би могло да бъде и такова заглавието на книгата “Борци и мъченици за българщината”, написана в съавторство от Георги Пашов и Костадин Ушев. Това е повестввание за двама родолюбци с трагична участ - Мустафа Шарков и Герасим Попов. И двамата са активни деятели в културно-просветната организация “Родина”, основана на 3 март 1937 г. в Смолян.И до днес поради гузност и немара, а и поради късоумие българската общественост не е добре запозната с изключително полезната дейност на тази патриотична формация. А основна цел на роднинци е приобщаването на българо-мохамеданите към техния родов корен и осъзнаването им като неделима част от българската нация. Това преминава през сумрака на една дълго укривана истина - истината за насилственото помахемеданчване на Родопите.Докато Геарсим Попов е изначално убеден в правотата на патриотичната кауза, то Мустафа Шарков от с.Драгиново (бившо Корова) изминава дълъг и мъчителен път на народностно просветление и осъзнаване на своята причастност към българския народ. Не е без значение и обстоятелството, че той е от селото на поп Методи Драгинов, който ни е оставил потресаващ летопис за насилственото помохамеданчване на българите от Чепинското корито. Шарков, който е и имам, ще рече достатъчно образован, след мъчителни размисли и прочит на историческа литература дълбоко осъзнава своя български произход, а също така и произхода на българо-мохамеданите. И се захваща с едно наистина апостолско дело - да приобщи своите единоверци като съставна част от целокупния български народ. Дотогава те са се осмисляли като “турци”. А премоделирането на съзнанието е задача изключително трудна и неслучайно Мустафа Шарков се сблъсква със стена от преразсъдъци и фанатизъм. Преминава през горнилото на премеждия, но печели сърцата на хората и роднинското движение се разраства и печели все повече привърженици особено сред младите хора.И тук трябва да кажем, че културно-просветната организация “Родина” е явление самобитно, благородно и много българско. И без преувеличение може да се твърди, че роднинци са преки следовници и духовни наследници на великото Българско Възраждане. И целта е, както вече споменахме, възраждане на българския дух у българо-мохамеданите, на тяхното завръщане при родовия корен. Или ако трябва да използваме съвременната терминология, приемането от страна на помюсюлманчените българи на българския етнокултурен модел. Това е било съпровождано и със замяната на турско-арабските имена с български. Пример за това дава и самият Мустафа Шарков, който сам се преименува на Моньо.Краят на роднинското движение настъпва след 1944 г. когато общественият и политически живот на България е ситуиран в нова геополитическа орбита. Избуяват старите коминтерновски идеи за съществуването на добруджанска, мизийска, тракийска, македонска нация, а Родопите се квалифицират като “национално поробена територия”.По силата на геополитическа казуистика новата власт, както ще се окаже национално напълно неграмотна, започва да прави внушения, че т.нар. помаци са отделен етнос. В ход е работната идея дори да се създаде “помашка република”.Не ще и дума, че подобна политика е дълбоко антинационална и антинародна. Тя отново води до разделение и противопоставяне на коренни българи.И така роднинци, хора патриоти и изпълнени с най-добри намерения, и посветили се на свята кауза, се оказват хвърлени в месомелачката на догматични идейни постулати. Роднинци са заклеймени като “народни врагове”, почти фашисти и, разбира се, репресирани. И Мустафа Шарков, и Герасим Попов, както и много техни съмишленици, са арестувани с класическото тогава обвинение, че са англо-американски шпиони. След груби, просташки издевателства Шарков е пратен в Белене, откъдето се връща съсипан и до края на живота си дамгосан.Неговата съдба е съдбата на човек, с когото се разпореждат ирационални сили и които той не може да осмисли. Такъв човек е объркан и безпомощен, изправен пред неразбираемо зло. И като връх на всичко - отнет е смисълът на живота му. Трагична съдба, в която се оглежда и трагиката на българо-мохамеданите - една вечна разменна монета в голямата игра на големите световни сили.И ако днес се връщаме към съдбата и участта на роднинци, апостоли и мъченици на българската свяст и вяра, то е за да припомним, че всеки компромис с националния идеал и раболепното следване на чужди внушения се отразява гибелно върху духовното, културното и нравствено единство на целокупния български народ.Защото и днес (сякаш миналото не ни е научило на нищо!) пак се правят опити да бъдат разглеждани българо-мохамеданите като отделен етнос. И не бива да ни успокоява, че попълзновенията в тази посока на един Камен Буров, ходил на инструктаж през девет морета, се провалиха. Утре добре субсидиран и теоретично “подкован” може да се появи някой нов “имам”.Затова - като не забравяме миналото и своите мъченици, а и днешните геополитически кроежи - нека бъдем нащрек!Венцеслав НАЧЕВ |
